Бели робини

Когато нощ в ден се преобръща
и денят постлан е с тъмнина.
Прегънали снаги препускате
в цеховете на смъртта

Не сте жени а роби на съдбата,
откъснати от своите деца
над вас зад облаци е скрита свободата,
ухилен грък ви стряска и в съня

Там в сънищата плува бригадира,
крещи размахва ви ръка.
На гръка нежно го приспива,
прегръща го целява му крака.

В харема му са много бригадири,
а те били са вашите деца.
Предали са ви, с мъка ви покрили
на гръка дали своите сърца.

В цеховете с чалгата в главите,
достойнството премазали със тъпота.
Игла препуска с бодове покрива,
зашива се човешката душа.

В памет на починалите жени в цех в гр.Дупница,и всички унижавани на работното място.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firesani
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-05-31 г.
прочитания: 181
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42744
   Съобщения: 179586
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59646
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484