Тихо....

* * *

Тихо - спускащият се мрак,
на брега на заспало море.
Вълни - златен гребен,
впиващ се в пясъка.

Някъде - долавя се звук,
на свиреща флейта.
Китара припява,
с нежните си струни.

Изпълва се - тишината.
Там някъде изгря звезда.
Не е ли вечерница това?
На луната подсказваща път.

Вечер.
Тишина.
Изпълнена с любов.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nuri
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-29
прочитания: 169
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7346
   Автори: 1974
   Произведения: 43394
   Съобщения: 171007
   Лексикони: 1867
   Коментари: 61033
   SMS-и: 763
   Снимки: 4557