КОЛКО ПРОСТО Е...

Колко просто е всичко наглед!
Да си кажем желаните думи.
Да се хванем с ръце. И напред
да потеглим по прашните друми.

Да напълним душите с мечти.
И очите си с бели надежди.
Да затръшнем разбити врати.
Да забравим за сбърчени вежди.

Без назад да извърнем глави
да вървим към съдбата си нова.
Даже спомен красив да кърви
или дрънка парче от окова.

Даже вятър от куп страхове
във ушите ни остро да свири.
Даже някой със плач да зове
да ни връща в досадни квартири.

Ние с тебе напред да вървим,
здраво хванали своя остатък.
И горящи от огън без дим,
да живеем живота си кратък.

Колко просто е всичко наглед!
Но защо се усмихваш тревожно?
Може би от последния ред,
че в живота ни всичко е сложно...

(От цикъла "Стихотворения за съкрушените")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-26
прочитания: 214
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48836
   Съобщения: 213415
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73610
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946