Разбих ключалката на твоя Рай...

От лирата на ангели не се омаях.
Райското дърво направих сал.
За да поемем с тебе към безкрая...

Вълна завързах с възел на моряк.
Изхлузих се от кожа на сирена.
Към тебе вечно търся своя бряг...

По гръмотевиците стъпвах боса.
Дъга рисувах в бяла тишина.
Миг от вечността за тебе нося...

Обяздих поривисто буйния Пегас.
От косите си оплетох стреме.
Теб да обладая с дива страст...

Змията приютих дълбоко в пазва.
Опих я с лудо биле на плътта.
За да мога тебе да опазя...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-25
прочитания: 340
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7346
   Автори: 1974
   Произведения: 43394
   Съобщения: 171007
   Лексикони: 1867
   Коментари: 61033
   SMS-и: 763
   Снимки: 4557