|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Облаците
Облаците. Те ни канят
да се надбягваме със тях,
какво? Нима ще им откажеш,
от тези тромавци те е страх?
Облаците. Те ни викат
да играем на жмичка с тях,
виж ги- на какво приличат,
ще ги намерим. Много вдигат прах!
Облаците. Обещават.
Днеска може да вали,
а на дъжд се те надяват,
но ние няма да им позволим!
Облаците. Тез пернати.
Важни. Тромави. Чудати
Хем се спускат, хем се вдигат,
идват те насам. Пристигат!
Облаците отмалели.
Те край слънцето се спрели.
Да починат, да го слушат,
и един във друг да се сгушат!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: anabel
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-05-24
прочитания: 109
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2050
Произведения: 46545
Съобщения: 227546
Лексикони: 2101
Коментари: 69703
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
|
|
|
|
|
|
