Сама

Душата ти е толкова дълбока
от дъното и блика самота...
Примесена с тъга и мъка тежка,
във нея няма помен радостта!

Какво ли се е случило със тебе
през тази капчица живот?
Къде е пламената ти усмивка
и редовете с грееща любов?

Сълзите ти извират от очите,
омекнали са те - със самота...
Къде изчезнаха мечтите?
И перлените бисерни слова?

Отнесена е твоята надежда,
а времето покрило я е с прах!
Но Слънцето отново те поглежда
и шепне за красивите неща!

Изпраща светъл лъч от небосклона,
докосва те тъй нежно във съня!
Напомня за отминалото време
за топлите ръце на любовта...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firesani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-24
прочитания: 235
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46641
   Съобщения: 193013
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70074
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753