ЛУНЕН СТИХ

ЛУНЕН СТИХ

Нощта пеперудено пак се завръща,
слънцето чезне със вятъра тих…
Някой отново Луната прегръща,
с безумни очи посвещава й стих.

Навярно поетът с перото ще вмъкне,
две красиви мечтани кафяви очи.
В косите момински плахо ще втъкне
парещ букет от искрящи звезди…

Навярно ще иска на лист да излее
най- прекрасните мили слова,
щом душата копнее единствено Нея,
а навярно копнее го някъде Тя…

И после с очите сърце ще рисува,
в лунен куплет, с най- нежния зов.
Под Луната навярно Тя ще жадува,
да познае във него своята Любов…

03.04.07.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ивайло Яков
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-24
прочитания: 272
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759