Жена! До ярост ти си съвършена.

Във вените ти сладост от елмаз тече.

Защо преследвам те? От смисълът лишен съм -

уж старец съм, а правиш ме дете.

Жена! Аз искам тялото и светлите извивки

и лунна смелост върху твойта гръд.

Виж - искам милост. Джентълменски свикнах

да сея сълзите си аз по този път,

дето криволичи и към тебе води.

Всичко ти си. Как ли би могла

да усетиш колко свежест с дъх положи

върху моя. Мила, пак ли си сама?

Красотата стана синоним на твоето име.

Позволи ми да изуча и изпитам

всяко връхче, всяка падина. Без сили

кацам върху теб. И пак политам.

Губя ритъм. Правиш ме велик и властен

щом разделям се със късчето земя.

Боже, няма нищо друго по-опасно

и красиво - да си влюбен във жена.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: raliza
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-18
прочитания: 189
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52759
   Съобщения: 241309
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82177
   SMS-и: 820
   Снимки: 5420