|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Вижката
На вижката стоя самотен,
с автомат на рамо и пълнител зареден
с мисълта за моето либе
и кога ще бъда уволнен.
Стоя си аз и не зная,
какво ли ще се случи в този миг,
дали ще бъда уволнявка
или пак поредният убит.
Чувам стъпки в тъмнината
не бе ли туй врага,
аз зареждам автомата
и се готвя да гърмя.
Но ти пред мене се показа
с рокля бяла от коприна,
това не беше сън,
ни мираж пустинен.
Автомата си забравих
на вижката студена,
от изненада не видях врага:
как безмълвно стене.
Усетих болка и паднах на земята
без да отделя погледа от теб,
а кръвта ми не излята
се изля по теб.
Твоята бяла рокля,
в червена се превърна
аз умрях с чест,
без да те прегърна.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Стефан Кехайов
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-22
прочитания: 98
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8050
Автори: 2222
Произведения: 52653
Съобщения: 243444
Лексикони: 2505
Коментари: 81766
SMS-и: 820
Снимки: 5396
|
|
|
|
|
|
|
|
|
