Не плачи

Отивам си сега. За мене не плачи!
И нека в тебе мъка не пълзи!
Не искам тази нощ...с разплакани очи-
отново да заспиваш във сълзи.

Отива си деня. С последните лъчи -
угасва всеки атом, от моята вселена.
Не можеш да ме спреш. Не можеш. Замълчи!
Отивам си сега...любов несподелена.

И нека завали. От мрачното небе -
да пада всеки миг - от спомени дъждовни!
Секунда замълчи...нестихващо сърце!
Не искам пак сълзи, след мигове любовни.

Заслушай се в нощта! Ще чуеш моя зов.
Сърцето ми шепти. Не може да те чака.
Небето притъмня. Отивам си любов.
И черната пътека - се губи във сумрака.

Последната ми нощ. Във мене заваля.
Душата ми сега - е бяла люта зима.
Топящи се след миг...са стъпките в снега -
напомнящи така - последно, че ме има.

Луната притъмня. С разплакани очи -
те гледа от високо, от мъка натъжена.
Отивам си сега. За мене не плачи!
Отивам си след миг...любов несподелена!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-22
прочитания: 1076
точки: 85 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 54 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48827
   Съобщения: 212994
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73585
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946