КОГАТО ОСТАРЕЯ...

Когато остарея безвъзвратно
и бледа кръв застине в моя лик,
когато радостта е непонятна,
а малкото усилие е вик,

когато във огнището угаснат
последните останки от жарта...
Тогава искам с теб, любов прекрасна,
да се сбогувам, миг преди смъртта.

Да ти покажа как в косите бели
останаха най-чудните ми дни.
И всеки косъм беше миг споделян,
във който ти, любов, ме осени.

Да ти покажа бръчките дълбоки,
с които те лелеех в тиха скръб.
Защото с тях те търсих напосоки -
по всички върхове, по всеки път...

Да те докосна с пръсти залинели,
треперещи от миналата страст.
Когато сред чаршафите ни бели
се раждаха потомците след нас.

Да те целуна с устните студени,
дамгосани от синята печал -
онези вече уморени вени,
в които див животът е кипял.

И с глас на утешена непонятност
да кажа тихо: Хубаво ми бе!
Отивам си от тебе, безвъзвратно!
Дано над мен отвори се небе!

И там отново аз да те дочакам,
в любовното си щастие блажен...

***
Защо треперя в мислите разплакан?
Все още млад съм...
А навън е ден...

(От цикъла "Стихотворения за оптимистите")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-22
прочитания: 263
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46697
   Съобщения: 195913
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70276
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759