Стоиш пред мен,докосваш ми ръката
И болка във очите ти гори.
Стоиш пред мен и тихо шепнеш:
„Прости ми мила ти!”

Не бих могла да го направя,
Макар да искам аз това.
Не бих могла аз да забравя
Всяка болка и тъга.

Обичах те,но то ме нарани жестоко
И забрави любовта,
С която те дарявах мили,
Кажи ми,че не е така!

Забрави ли това?
Забрави ли-за теб живеех?
Забрави ли-за теб горях?
Забрави ли,когато си отиде,сълзите в моите очи?

Забрави ли и болката горчива,
Която ти ми причини?
Сега не стой пред мен отчаян
И прошката ми не моли!

Сега за всичко знай е късно
И наистина ме забрави!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: krisi_1990_1990
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-21
прочитания: 199
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52653
   Съобщения: 243444
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396