Погалихме душите си със страст!

/Посвещавам го на моят любим/

Мили мой! Сънувах те до мене!
Отворила си бях вратата.....
На пръсти ти дойде при мен!
Събуди ме и пак заспах.....
Дълбоко, сладко, нежно.....
А ти защо така си окован???
Кажи ми кой направи го! Кажи!
Разкъсахме вериги тежки! Боже!
Стопихме ги със огън и със плам!
Гасихме огъня със шепи от сълзи!
Обвихме нашите сърца с любов!
Погалихме душите си със страст!
Ръцете ни се търсеха в съня!
Очите ни се взираха в ноща!
Говорех ти! А ти защо мълчиш!
Събудих се! От моят шепот!
Няма те! Къде си миличък!
Събудих се! И пак заспах!
Сънувах те до мене мили,
че двамата един до друг
сънуваме един и същи сън!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: izabel
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-21
прочитания: 325
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46697
   Съобщения: 195913
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70276
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759