Стоиш пред мен объркан свят
с(ъс) лек привкус на марципан и шоколад
с поглед загледан в дълбоката синя шир
с мирис на топло кафе и една илюзия за кадифе
и една кутия пълна с отминала любов
в краката ти стои и тихо някак си мълчи
Стоиш пред мен и нежно стъпвам в теб
и всичко се завърта пак в(ъв) странен
често тъжен кръговрат
със вкус на марципан и шоколад
и често протягам ръка към една красива
непозната жена- тя ми разказва за тайните на нощта
Но ти стоиш пред мен и отразяваш
желания и мисли препускащи във синята шир
а жената отпива глътка кафе и си тръгва с усмивка,
Нощта я зове!
а забравената кутия седи по забравена от всякога
и все по тихо мълчи
И ето ти пак стоиш пред мен , объркан свят
с(ъс) твоя странен вкус на шоколад
но идва сутринта и телата се разплитат
и поемат по сивите пътища
и няма мирис на кафе и далече е
вече мекото нощно кадифе….