НА ВЯРАТА

Потърсих те в блестящите витрини,
затрупани със много суета,
потърсих те в романи, и във филми.
Потърсих те навсякъде в света.

Очите ми от взиране сълзяха,
а битието - свило рамена -
не знаеше къде е твойта стряха
и как за тебе плаща се цена.

Разбрах тогава. В този свят те няма
и нейде отдалеч ме гледаш ти,
а между нас прегради от измама
убиват най-прекрасните мечти.

Разбрах, че няма власт да те събори
и няма огън да те изгори,
защото ти си винаги отгоре -
над земните спектакли и игри,

над ужасите и над сивотата,
над навиците жалки и смъртта.…
Разбрах, че ти си просто над нещата.
Над всичките измислени неща.

Тогава те потърсих във сърцето,
дълбоко, гдето този свят не е,
ти беше там, подобна на комета,
пристигнала от синьото небе.

Ти беше там, подобна на картина
с един разпънат върху Кръста Мъж.
Най-сетне те намерих! И те има.
Сега си слънце, светлина и дъжд.

(От цикъла "Стихотворения за християните")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-05-20
прочитания: 149
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45341
   Съобщения: 239831
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67371
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653