На сестра ми

Ние с теб сме две клонки,
на едно голямо, красиво дърво.
По вените ни тече една и съща кръв-
кръвта на дедите ни.
И толкова много с теб си приличаме,
а все пак сме твърде различни.
И при все това, така се обичаме.

Когато се прегръщаме,
прегръдката ни е пропита
с топлата майчина ласка.
Когато се съветваме,
всяка се старае да придобие
грижовния бащински тон.
А когато се скараме,
ех, дедите ни все пак са били
хора с характер.

Всеки ден мислите ни една за друга,
непрекъснато се преплитат.
Изглеждаме спокойни една за друга,
но не съвсем.
Та нали, сме две клонки
на онова голямо, красиво дърво
и една без друга не можем,
както и дървото не може без нас!
И аз знам, ти знаеш,
че аз знам, че ти знаеш.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: neola
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-19
прочитания: 180
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46645
   Съобщения: 193057
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70076
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753