СКИТНИЦА... ДУША

Стоя пред прага...
Смирена и бледа...
В объркани чувства
чие ли име шептя?!
Защо ли така
учудено гледа?
(Притихнала гадае нощта…)

Вземи ги!
Тези две ръце –
криле са на прекършен полет...
Наранените мисли
безмълвно и гордо се молят.

Помилвай!
Косите ми – деца на ветровете...
Сплели порива на непокорна степ...
Плени и немирния кичур
отдавна жадуващ за теб.

Целуни!
Очите ми…
сълзи от живата вода отпили...
С устни...
огризки от забранения плод.

Люби!
Душата ми се дави
в глътка тайнство...
В тяло от жарта на клади
преродено за живот.

Стоиш пред прага...
(И мракът посърна) Спаси ме...
Дай ми сили.... себе си да върна!

***
Протегна ръка и с поглед попита...
«Тук си...
но душата ти къде ли се скита!?»

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-19
прочитания: 379
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43740
   Съобщения: 188971
   Лексикони: 1897
   Коментари: 62056
   SMS-и: 778
   Снимки: 4575