Приятели

Не, не мога приятел да бъда-
щом обичам те истински още
и да гоня сълзите по пода-
на самотно-студените нощи.

И не искай от мене преструвки!
Аз не мога да лъжа сърцето,
да живея наместо с целувки-
само с пареща болка лицето.

Хайде тръгвай и гледай напреде-
и със свой'та любов си иди,
и с(ъс) нашето минало време-
тъй и моите очи забрави!

Тази вечер е толкова тихо
и се чувствам ефирен и лек,
няма глас, нито вик, нито ехо-
в онзи лед'но-самотен...ковчег.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-16
прочитания: 250
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48827
   Съобщения: 212994
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73585
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946