ЗВЪННАЛИ ЧУЧУРИ

Душата ми, чешмичка във ръжда,
забравила какво са бистри струи,
сега - отново пълна със вода,
очаква с трепет в менци да нахлуе.

Душата ми се моли сто лета
най-истинският извор пак да бликне.
А, бистра и прозрачна, радостта
във глътките на пътник да откликне.

Пристигна той - задъхан, уморен...
И пак щастливи звъннаха чучури.
А всъщност – любовта се върна в мен,
тъй дълго спала под скали и мури.

(От цикъла "Стихотворения за влюбените")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-16
прочитания: 161
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45333
   Съобщения: 239696
   Лексикони: 2030
   Коментари: 67362
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653