Буря

Сиви пътища пресичам,
светъл лъч във миг проблясна.
От умора недовиждам,
докато го хвана-той угасна.

Черни облаци ме сипят
с гъсти,тежки капки дъжд,
странно кожата ми щипят,
после стихват изведнъж.

Със зеници разширени
гледам мътното небе-
вчерашните пухкави къдели
днеска бурята преде.

Бяла птица в миг прелитва,
черно ято я кълве...
Даже и последната молитва
вероятно ще я предаде.

Тътен грозен се разнася,
а след него и земята се тресе.
Ужасът със сила се пренася,
и изсипва се във моите нозе.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: cry
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-15
прочитания: 124
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48827
   Съобщения: 212994
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73585
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946