Името ми ти не споменавай,
в(ъв) нощите на спомени
отдаден..
Косите ми не гледай денем,
когато правиш се
на уж задрямал..
Не искам да потъваш
в(ъв) очите ми,
когато мислиш си за нея..
и пак да кажа..
не желая
да викаш името ми
в нощната омая..

Да, казваш,
името е хубаво..
Но щом и тя е с него
зная,
не ще попаднеш в клопка нивга.

Преплетен между две Елена,
любовта изпитваш,
дълго ти премисляш..
И знам,
че съм благословена
с(ъс) име свято,
вече не омразно.
Защото аз ще съм Елена,
която не след теб
ще гледа празно..

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: elenna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-14
прочитания: 139
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7958
   Автори: 2193
   Произведения: 51755
   Съобщения: 244989
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79414
   SMS-и: 814
   Снимки: 5311