Кой пие изстинало кафе?!

Кафето ти изстива... Ти мълчиш.
А знам, че искаш да ми кажеш нещо.
За станалото... мен ще обвиниш.
Кафе се пие силно и горещо...
Горещо е и в моята душа.
Макар кафе душата да не пие.
Какво мълчиш! Изплюй го, де. Кажи!
Преди и в мене всичко да изстине.
Кажи ми, че съм грешка. Че си лош.
Че нямаш нужда от красиви думи.
Че грешка е и първата ни нощ.
И всичко, споделено помежду ни.
Езика ли си глътна?! Не разбрах.
Защо ме гледаш жално като куче?
Не съм Горгона.Мигар те е страх,
че нещо още може да се случи?
Добре, от тази първа крачка аз
ще те спася. Сама ще си отида.
Кафето ти изпивам. В този час
горчи във мен единствено обида.
Ще пиеш сто кафета подир мен.
И пъти сто ще се проклинаш, мили,
за тази своя слабост в днешен ден,
когато да ме спреш, не сбра ти сили.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-11
прочитания: 247
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46731
   Съобщения: 197182
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70330
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759