|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Гост
посветено на jina
Под прозореца
без да попита,
Беше спряла огромна кола,
От вратата
изскочи сърдита -
Сенъорита с воал в тъмнина.
черна рокля
и крие петите,
Шапка странна - тип Шарл Перо,
Не можах
да и вида очите,
Само устните с цвят на мерло.
И с походка
на стара вълчица
се затътри към входа с финес,
А в ума ми
подпламна искрица -
Ще я видя аз, може би днес.
Във шпионката
нервно надничах,
Всяка крачка наум си броях,
А шумът се
засили и считах,
че Тя идеше точно у нас.Познах!
Пред вратата
се спря и почука,
без да чакам, отворих....и мрак,
Сянка страшна
със вехта качулка
в миг прескочи домашния праг.
Седна кротко
на празната маса,
и със призрачен глас зашептя:
Аз самотна се чувствам,
Без маска
Твоя гостенка днес съм дошла!
Сенъорита,
Простете че бързам,
Вашто име не спомням си Аз,
Май познавам Ви,
или се бъркам,
и защо сте дошла в късен час?
Тя свали си
веднага палтото,
А пред мене стоеше Луна,
Нищо друго
не питах, Защото
Днес на гости ми беше Нощта......
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-05-09
прочитания: 254
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2055
Произведения: 46645
Съобщения: 193057
Лексикони: 2118
Коментари: 70076
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
