|
Оптимистично
“Пак тези двамата”,помисли си пазачът на парка,докато минаваше покрай Тяхната пейка.Всъщност днес той беше по-благосклонен,защото обикновената му мисъл беше: “Изкуфели боклуци” или “Какви хора се раждат...”.
Но днес те бяха видимо спокойни.Aко не ги познаваше,дори би си помислил,че са извънредно симпатични и тихи момчета ,“възпитани и подстригани”,както обичаше да се изразява.
Всъщност К и Д,а те така наистина си се казваха,имаха ужасното предчувствие,че днес се виждат за последно и затова цяла сутрин бяха “мълчали”.
“Пак този гнусен пазач”,помисли си К и намигна на момчето до него сякаш натисна бутона “Send”.Но дори и да не беше мигнал,Д четеше мисли от малък и отдавна бе разбрал какво се върти в главата на К. Виж К нямаше такива способности и трябваше да му се говори:
- Колкото до теб,мили ми К,това е без значение...
Д се радваше,че с К се познават,защото той беше единственият човек,с който упражняваше говоренето.В живота му имаше само още двама души.Тлъстата му хазяйка отдавна вече не говореше с никой и по цял ден спеше.Нощем готвеше – лук и маслини,миризмата на които проникваше в леглото на Д,навираше се под одеялото и му шепнеше “Обичам те”.Освен хазяйката си,К познаваше и майка си,разбира се.Но с нея,дори и да искаше,не можеше да говори.Не защото тя беше против,но единствените фрази,които изпозваше бяха:”Сухи ли са вече?” , “Круши,в интерес на истината,няма да поникнат на главата ми!” и “Колко пъти да те питам,сухи ли са вече?”.Затова Д съзнателно търсеше компанията на К и те прекарваха сутрините на Тяхната пейка в парка.Днес обаче,Д знаеше това,се виждаха за последно.
“Не те разбирам” – и К отново несъзнателно намигна.
- Казвам,че това,което се случва,за тебе е без значение.
“Аз пък имах предвид,че този гнусен пазач вече ми лази по нервите.”
- Колкото до теб... – тук Д се спря за секунда - ...Ти имаш ли още от онези белите бонбонки,много са ми се дояли...?
“Да,но останаха вкъщи,ще ти донеса утре.А според теб,Д,ще има ли утре за нас?”
- Ти си много наивен,грозен.Няма “нас”.Има “утре”,има “мен” ,има “теб”;ако се случи чудо,ще видиш и майка ми.Тя е много умна жена.
“Ти защо не се преместиш в някоя по-сносна квартира?Вчера апартаментът под нас се освободи.Хем и майка ти няма да живее повече в тази дупка.”
- Ами...- Д изобщо не го слушаше.В момента събуваше обувките и чорапите си и започна да брои пръстите на краката си.Имаше нещо,което винаги го бе озадачавало ужасно:когато свиеше палеца на левия си крак – излизаха 9;когато свиеше палеца и на десния – ставаха 8,но останалите не можеше да свива.
- Сигурно пръстите на краката не могат да стават по-малко от 8.
“Въпрос на анатомия,...какво те тревожи?”
- Ти знаеш,че днес се виждаме за последно,затова ще ти помогна най-накрая да се научиш да четеш мисли.Вдигни лявата си ръка и ме наплюй!
К беше свикнал с подобни прищявки и безропотно се подчини.Наплюването обаче,въобще не впечатли Д и той се затича след една жена,като крещеше :
- Престани да крадеш коли!- след това се извини с дежурното – Това ми е по наследство.
“Искаш ли да поговорим смислено?”
- Можеше просто да вземеш онзи гълъб,аз не съм искал да го задържам.Защо не ми го поиска и щях да ти го дам?Нали бяхме говорили затова още преди да го намерим и накрая ти изобщо не пожела да го гледаш,докато снасяше яйца!!!
“Стига вече с тоя гълъб.Трябва да си ходя вкъщи,сигурно ще вали.”
- Колкото до теб,мили ми К,това е без значение.Мога да те закарам до вас.
“Как по-точно?”,усмихна се К.
- Ще бутам пейката по тротоара и по стълбите до вашия таван...не, по стълбите ще те нося на гръб.Ти какво попита?
“Мисля,че няма какво повече да ти кажа,ще тръгвам вече.Чао!”
Същия ден Д беше полетял!Колко хубава му се стори земята от въздуха и колко красиво беше да летиш!Докато усърдно махаше с ръце,Д се разби на цимента пред блока и умря на място.Нищо не беше останало от него,дори душата му я нямаше – беше отишла да разговаря.
На погребението бяха дошли хазяйката,К и майката на Д с прекрасна червена вечерна рокля.
“Колко хубаво разговаряхме за нещата от живота.Аз ти споделях всичко,а ти дори не спомена,че ще летиш.Да си призная,исках да взема гълъба и сигурно щях да го гледам по-добре от теб,сигурно поне щях да го храня.Но не го взех,защото знаех,че ти го обичаш и че искаш да живее при теб.Това е дори по-важно от гълъба.”
К се разплака и побегна.Зад гърба си чу нечленоразделна реч.Знаеше какво е: “Круши,в интерес на истината,няма да поникнат на главата ми!”.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: borche
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-05-09
прочитания: 171
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8059
Автори: 2229
Произведения: 52759
Съобщения: 241309
Лексикони: 2509
Коментари: 82177
SMS-и: 820
Снимки: 5420
|
|
|
