Преходно

Секундите се нижат неуморно
и всеки хубав миг остава спомен,
и всеки ден навел глава покорно-
се гърчи тъй във времето отровен.

Мислите след време избледняват,
след всяка среща идва и раздяла
и чувствата които покоряват-
си тръгват като птица отлетяла.

Всяко нещо имащо начало-
пътувайки върви към своя край,
всяко слънце някога изгряло-
с последен залез гасне в Ад и Рай.

Животът ми е стара прашна книга-
намачкана с безкрайното прелистване,
по листите сърцето се привива-
предлагащо любов...но до поискване!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-05-09
прочитания: 285
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46645
   Съобщения: 193057
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70076
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753