Ева

Загребвайки с ръцете си-творя те,
извайвам те от мокър пясък в дните,
а после със сълзите си руша те-
в(ъв) бурите напиращи в очите.

С лъчите си те галя лазещ нежно,
в(ъв) нощите-звезди за тебе свалям,
след туй обаче пламвам неизбежно
и гърчещ се-в очите ти изгарям.

Изгубих се сред нежните ти пръсти,
с(ъс) вятъра подухващ ще те сгрея,
отгоре ще ти сипя лунни пръски
и песен на щурец ще ти запея.

Заривах те с разбитите си чувства,
удавих те в сълзливи океани,
погледа ми с тялото ти блудства,
проспахме всички мигове мечтани.

Дори и да не вярваш, те желая,
събирам те в(ъв) кофичките с пясък
и тъй ще те извая от безкрая-
искряща пак...в(ъв) лунния си блясък!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-05-03
прочитания: 346
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46545
   Съобщения: 227546
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69703
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738