мрак

Душата ти е тъмнина,
покриваща лицето ти вълшебно.
В него няма капка светлина,
отчаяна се лута тя безмерно.

Сърцето ти , потънало в скръб,
прескача то в спомени отминали.
А там освен омраза и тъга
кървящи рани незастинали.

По тялото ти белези личат,
в онази нощ там някъде в парка.
Пищеше ти , сълзите ти струят
разкъсваше го злобата и мрака.

Свирепи бяха двете му ръце,
устата съскаше и псуваше в тъмата,
това бе дявола в човешкото лице,
прегърнато от сатаната.

Там някъде отсреща до реката,
минават призраци и вглеждат се в страни.
Подсмихват се подсвиркват в тъмнината,
и шепнат си не спирай а върви.

Не те уби , а искаше да беше.
В душата ти да грейне светлина,
да литне тя с ангели сияйни,
за да се радва и усмихва пак.

Но ти помни че дните са напред,
и слънцето те гледа от небето.
ще прати то звезда над теб,
изваяна в огърлица с цвете.

Дарявайте Любов Не насилие!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firesani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-02
прочитания: 185
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46731
   Съобщения: 197182
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70330
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759