|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
...нали е за силните света...
И пак е стаята ми гола, празна,
бушуват в мене мисли и проблеми,
натъжаваме нощта омразна -
изправяме пред вечните дилеми.
Аз искам истинското в живота,
на криле понасят ме безброи мечти,
но ме правят толкова самотна,
хилядите маски и тежки лъжи.
И като луда се вплитам безсмислено,
в лабиринти без изход – объркани,
по прашни надежди се скитам,
срещам лица огорчени, помръкнали.
С усмивки безлични, фалшиви
посрещат ме измамни висоти.
С лицемерни, нечестни и хитри очи,
вземат, ограбват всичко красиво.
И неравни пътища ме водят,
към дълбоки пропасти и бездни,
само уличните пейки с мене спорят -
кой от нас е по-беден.
И замъглено е всичко във мен,
черен и гъст е мрака в душата,
не усещам красотата на светлия ден,
чувствам само на вятъра хладнината
Не са за мен житейските дилеми -
паднала в битка жестока, неравна.
Неразкодиран е света за мене -
слабостта с остри нокти ме грабна.
Предавам се пред всичките проблеми,
попарил в мене е всичко дъжда.
Предавам се пред вечните дилеми,
слаба съм, нали е за силните света!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mariace
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-01
прочитания: 354
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48836
Съобщения: 213415
Лексикони: 2296
Коментари: 73610
SMS-и: 806
Снимки: 4946
|
|
|
|
|
|
|
|
|
