Сянка в светлината

Аз съм твоята Черна луна
и ме носиш отляво в гърдите -
като болка, като дива трева
сред която заспиват звездите.
Аз съм бяла, но с черен копнеж
те обличам, край теб се обвивам
като дим, като воали от скреж
и пламтя, и печална изстивам.
Ти си моето слънце - гориш
и запалваш искриците разум.
От гнева ми сам безгласно крещиш.
Аз съм твоя съдба, нежност, казън.
Златно с черно се вплита - игра.
Светлината със сянка. Магия.
В чаша кристална налей любовта.
Пий. До дъно. И аз с теб ще пия.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-01
прочитания: 148
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46545
   Съобщения: 227546
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69703
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738