Ти тръгна. Каза "Ще се върна!"
"Ще бъде всичко както бе преди."
Кого ли лъжехме тогава,
един друг, или самите себе си.

Аз виждах, че поемаш сам по пътя,
който ще те отведе далече,
но не исках и да мисля,
че неще се върнеш вече.

Днес разбирам аз тъгата,
скрита в твойте плачещи очи.
Ти си знаел, че неще се върнеш,
и безмълвно казвал си "Прости!"
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lita
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-01
прочитания: 133
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52653
   Съобщения: 243443
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396