|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Беше време
Беше време на радост в душата,
във душата ми огън гореше,
да, гореше, но някога беше,
беше друга тогава съдбата.
Там далече оставих надежда,
a с надеждата – своята вяра,
вяра имах , но вече я няма,
няма истина мен да поглежда.
Остарявах в света на лъжата
и в лъжата си търсех утеха,
в таз утеха намерих успеха,
но с успеха платих и цената.
Нейде нявга залюбих цветята,
но цветята забравиха мене,
и на мене нарекоха племе –
племе с име “Носи си вината!”.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vesselin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-30 г.
прочитания: 2016
точки: 121 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 73 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7278
Автори: 1945
Произведения: 42496
Съобщения: 169306
Лексикони: 1828
Коментари: 59197
SMS-и: 762
Снимки: 4404
|
|
|
|
|
|
|
|
|
