Ти си отиде...На гроба ти стоя на колене...
Дойдох за минутка само да видя
дали ме лъжат...Уви,не...
Цветя оставих,рози алено червени,
обичаше ги тъй силно преди...
Пръстта с ръка разрових,
за да те докосна сякаш,но уви...
Не можах да ти простя,
а ти толкоз пъти прошка иска...
Не успях да преглътна гордостта,
не успях да поема риска...
Сега сълзи горчиви роня,
сълзи на влюбена жена,
защото колкото и от тебе да бягах
винаги съм те обичала...Но прекалено късно е сега!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marchellka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-30
прочитания: 144
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7958
   Автори: 2193
   Произведения: 51755
   Съобщения: 244989
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79414
   SMS-и: 814
   Снимки: 5311