...и завинаги остава добротата

Заложена в човешката ни същност,
завинаги остава добротата...

Умението ръка да подадеш на приятел,
изкуството да простиш на предател.

И завинаги остава добротата...

На бедния - топла вечеря и постеля за нощта,
на богатия - красотата на твойта душа.

И завинаги остава добротата...

На нещастния - смел поглед към идните дни,
на щастливия - пълни със радост очи.

И завинаги остава добротата...

На любимият - целия свят подари,
за себе си нищо не остави!

И завинаги остава добротата,
във нашата човешка същност.
Завинаги остава в песента ни,
завинаги и след смъртта ни!!!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mariace
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 194
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7742
   Автори: 2105
   Произведения: 48938
   Съобщения: 209108
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73729
   SMS-и: 809
   Снимки: 4936