До кога?

Мислиш ли, че мога вечно така
да играя роля и да се преструвам,
че споменът за теб захвърлих с лека ръка
и че вече не се интересувам?
До кога да крия сълзите от болка,
кървавите следи от незабравена любов,
като ти лицето ти ангелски красиво виждам всеки ден....
Сякаш, за да ми напомня, че си далече от мен...
До кога кажи сърцето си да мачкам
и да му забранявам напред да продължи?
До кога всеки монотонен звън на телефона
ще ме обнадеждава, че може би си ти?
Не искам, не мога, а трябва
да оставя миналото
и поглед напред да отправя....
Но дали ти ще си там?
Дали ще замениш монотонната сган
с нещо красиво?
Нещо щастливо,
усмивката да върне на пресъхналите устни,
блясъкът на тъжните очи,
чувствата в сърцето
и пламъкът на хилядите нежни трепети.
До кога...Все питам,
искам да знам дали ти си съдба
или миг от безбройните мигове,
част от отминала игра.
До кога?...Отеква в мрака
на безкрая на тъмният тунел,
който преди наричах сърце,
а сега...Две празни ръце,
едно мрачно лице,
самотно и тъжно дете,
в търсене на изгубеният плам...
До кога? аз още питам,
но неотговореният отговор остава там,
дето думите отлитат...
До кога?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marchellka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 115
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46669
   Съобщения: 194241
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70175
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756