Няма ново начало

Тъмна стая...Тишина
във ъгъла стои сама
жената, която до вчера обича,
жена, която днес няма душа.

Със разбито сърце и душа наранена,
с празен поглед и сълзи –
тя търси до себе си този,
който толкова болка и причини.

„Защо се измъчвам,защо ми кажи?”
Крещи тя, а отговор няма.
„Какво му направих,къде пак сгреших?”
Тишина,мрак и забрава.

Вече няма сълзи,вече няма любов
и всичко е черно и тъжно.
Вече няма надежда дори за живот
смъртта е решение точно.

Посяга към ножа без капчица страх,
без даже нотка съмнение.
Докосва гръдта с острието студено,
натиск,болка....мълчание!!!

Червена капка кръв се стича,
и още много подир нея.
„Щом няма мене да обича....
Няма смисъл да живея!!!”

И там, сама, във ъгъла на тъмна стая
лежи безжизнено красиво тяло
на жена, която пътува към Рая,
на човек, за когото няма да има ново начало.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marchellka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 93
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46728
   Съобщения: 197068
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70325
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759