|
Как искам пак дете безгрижно да съм аз - Лорд Байрон
Как искам пак дете безгрижно да съм аз
и да се скитам на Шотландия сред планините
или да тичам по поляните до късен час
и да играя със вълните тъмносини на реките,
че на саксонската душа надменността
не може да достигне до свободното сърце,
закърмено с любов към стръмните била
и към разбиващото се в скали море.
Съдба, вземи си ти обратно обработените ниви
и титлата, що прелестно звучи,
че ненавиждам да ме пипат с пръсти услужливи
тез раболепно лазещи около мен души.
Вместо това единствено те моля
върни ми канарите, що се къпят в морска пяна,
и ме пусни пак сред онез места да бродя,
които младостта ми тъй добре познава.
Живял съм кратко, но усещам аз,
че този свят не е за мене сътворен.
Защо, защо е нужно сетния ми час
да пазят в тайна сенките от мен?
Веднъж сън чуден във ума ми се яви -
блаженството неземно бе ми пратил Бог,
но, ти реалност, със омразните лъчи
събуди мe отново за света жесток.
Обичах някога, но ме напусна любовта,
другари имах, ала отлетяха надалече.
Как безотрадни са самотните сърца,
щом вчерашният им копнеж е мъртъв вече!
И даже да успее чашата в ръката
за малко болката да облекчи
и да разсее мрака във душата,
сърцето пак от самота кърви.
Как отегчително е цяла нощ да слушаш ти онези,
които титли, злато, шанс или пък власт
случайно сложили са на богатите трапези
да споделят със тебе празничния час.
Затуй малцината приятели върни ми
и чувствата от юношеството зелено
и ще избягам аз от тез тълпи противни,
с които “радост” е понятие от съдържание лишено.
Че колко трябва да е охладняла моята душа,
щом даже ти – жената най-любима,
която бе за мене всичко на света,
омръзна ми с усмивката си мила.
От тази оживена и печална сцена
бих се оттеглил даже без въздишка,
спокойното блаженство да намеря,
с което добродетелта изглежда, че е близка.
Избягал бих далеч от всички хора на земята,
не че ги мразя, просто самотата диря;
душата ми копнее за оназ потиснатост, която
на помраченото съзнание отива.
О, ако притежавах аз крилете,
с които в своето гнездо се връща козодоя,
бих полетял към свода на небето,
за да намери там сърцето ми покоя.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Angel of Music
раздел: Лирика -> Преводи
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 319
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45341
Съобщения: 239831
Лексикони: 2032
Коментари: 67371
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
