Искаш ли среброто от косите ми?
Протегни тогава нежни длани
и след миг във тях ще са изсипани
всичките ми болки изтерзани!
Ще ме видиш сам самичък в нощите
как опитвам мислите да сгрея.
Ще ме видиш как отварям пощата,
без да съм намерил нищо в нея...
Ще ме видиш как нареждам думите,
посветени винаги на тебе!
Ще ме видиш как кръстосвам друмите,
от усмивка и лице обсебен!
Искаш ли среброто от косите ми, -
спомените тъжни - цяло ято?
Целуни ме с обич незаситена
и ми дай душата си от злато!
(От цикъла "Стихотворения за романтиците")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------