СЪН

Стъпвам тихо, утрото да не събудя.
Влизам неусетно в твоя сън.
От безчувствие, навън прокуден,
твой изгнаник съм, или не съм...

Аз желая само миг на порив.
Само нежен допир на ръце.
Знам отдавна как ще отговориш
и тъгува моето сърце.

Затова в съня ти ще съм искрен.
Ще ти кажа думите докрай.
И ще бъда твоят светъл бисер,
твоята пролет, твоят месец май!

Вятърът ще духа с обичта ми!
Ще развява твоите коси!
Моля те! Не се събуждай само!
Аз съм просто сън, но ти не си!

Трябва да си тръгвам. Тъмносиньо
утрото обажда се в петел.
Сменя хоризонтът цветни линии
сякаш със вълшебен акварел.

Утре пак в съня ти ще пристъпя
и във него ще съм твой любим!
А очите ми ще се окъпят
във сълзи от плач неутешим!

(От цикъла "Стихотворения за съкрушените")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 260
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48827
   Съобщения: 212994
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73585
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946