|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
И после...нищо
Прозорецът е само рамка,
която ме отделя от нощта,
в часа, когато се ловя за сламка,
за да не се удавя в гореста.
Сърцето бавно почернява
от изгорели думи - упрек ням.
Просветва в тъмното цигара.
Захвърлен фас - догарящ, сам.
И улицата ми подсказва,
че никъде не ще ме отведе.
Дали пък Бог така наказва
неслушащото го сърце?!
Не искам да те слушам!
Нямам сили
да бъда просто някаква жена,
да се изгубвам в дни без жар, унили,
да спазвам строги, чужди правила.
Аз искам да цъфтя от допир
на силни, влюбени ръце,
да се руша от страст със вопъл,
да бие в мен от плът сърце,
не механизъм на часовник,
не камък от пустинна степ,
когато плача, не чиновник,
а нежен мъж да трепва в теб.
Аз искам...
Но нощта е тъмна
и няма глас, ни светлина.
Догарящ фас на тротоара
и после нищо...
Пустота.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-28
прочитания: 152
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48836
Съобщения: 213415
Лексикони: 2296
Коментари: 73610
SMS-и: 806
Снимки: 4946
|
|
|
|
|
|
|
|
|
