|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
****
Да знаеш, как ми омръзна да бъда пораснал!
Годините изтекоха с таква бързина,
че заспах една нощ- сладко, с лекота,
а като се събудих на сутринта...
Ужас ме порази от мълния закъсняла.
Едва тогава осъзах, че младостта е отлетяла.
Не, не за онази младост ви говоря,
дето всички я имаме до 30г.,
а за безбрежието прекрасно
на детството немирно и бясно.
Тогава не ни трябваха нечти и стремежи,
не бяхме попарени от разбити илюзии и надежди.
Всичко беше светло, ясно и реално,
без черни петънца на стъклото на живота.
Вчера ни бе в ръцете всичко това,
не знаехме, обаче, че времето и щастието
си имат своя цена.
Днес тези мигове, здраво държат ни
преди
неусетно и безвъзвратно изтекоха
през пръстите ми.
Успяхме само три песъчинки да спасим –
илюзията, надеждата и мечтата,
които ще са ни верни спътници
до края на светлината....
(носталгия по „вчера”)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: n1ght^Cr3atur3
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-27 г.
прочитания: 110
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7285
Автори: 1946
Произведения: 42569
Съобщения: 172134
Лексикони: 1836
Коментари: 59321
SMS-и: 762
Снимки: 4433
|
|
|
|
|
|
|
|
|
