*****

Стоя пред листа бял
и не знам какво да ти говоря.
Глупаво ще е ако ти пиша за света цял.
Нека тогава поне да ти разкажа една история...
Два пъти попарен от любов неуспешна,
аз оставах без душа, чувства и надежда.
Преди не можех без хора около мен,
а сега тайно се надявам
от самотата в някой далечен край да бъда отнесен.
Станах безразличен,
чужд към всичко и циничен.
Сложих, маска непробиваема
върху чистото лице.
С окови стегнах непокорното някога сърце
и с красив победоносен валс увенчах
началото на моя цветен маскарад.
Плавно и нежно като ручей планински
се носих над звуците на валса,
танцувах и омайвах всеки с таз игра,
но рано или късно го сполетяваше една и съща съдба-
зарязан оставаше на сцената пуста,
потънал в съжаление и мъка
за пропиляната мечта,
постигнал в танца на една лъжа....
( игра с човека..)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: n1ght^Cr3atur3
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-05-01
прочитания: 88
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43694
   Съобщения: 185736
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61838
   SMS-и: 776
   Снимки: 4582