Къде са детцките мисли,
мисли без тревога и притеснение?
Остана всичко в миналите дни,
дни на радост и забавление.
Бързахме да порастнем преждевременно,
заслепени от небивалици чужди.
Решихме да мислим съвременно,
че свободата и равенството са
единствените ни нужди.
И какво постигнахме с това?
Порази ни мълния на разочерование
и с ниско сведена глава
слушахме упреците стари:
„Развалиха се сегашните деца!”
( на „самостоятелните”деца)