***

Радост голяма, радост велика
обгърна моята душа
и чух едно гласче да вика:
„Сподели я с цялата тълпа”.
Хванах тоя мил, нищожен глас,
гневно стъпках го завчас.
С думи простички тогаз:
„Радостта си на никого не
давам,
а на тълпата... на тълпата само
мъките си завещавам.”.
завърших живота
на нещо наречено от народа
човешка съвест.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: n1ght^Cr3atur3
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-04-27
прочитания: 81
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46641
   Съобщения: 193013
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70074
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753