ДЪЖД

Не спира дъждът по паважа да бие,
забързан излизам, не искам заслон.
И нека сърцето прохлада да пие-
отронил милувка небесният склон!

Само там няма никой тях да ги види-
наранените мъжки влажни очи,
щом капки целуват дъха керемиден
на горещият ден събирал лъчите.

Само там ще мога да пусна на воля-
моя плач върху мокрите сиви павета.
Само там ще бъдеш завинаги моя-
в надежда изплакала солта на сърцето!

10.02.07.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ивайло Яков
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-26
прочитания: 216
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48580
   Съобщения: 211030
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73106
   SMS-и: 806
   Снимки: 4935