Поредната бутилка ти отвори
без да си помислиш и за мен!
Дори и в спомените вече избледнели,
бледнее моят лик смутен!
Усети ли годините на виното пенливо!
Позна ли че отлежало бе в моето сърце!
Прободи ли те?
Или нежно то докосна,
твоето сърце!
Аз мислех...
Че ти ще ме поканиш
да пием от виното с любов!
И устни мъжки с вино упоени
към мен да устремиш!
Но ти отново ме забрави!
За кой ли път ме нарани!
И бутилка нова ще заложа...
Да има повод!
Срещи нови!
Във бъдещите дни.......
Ако има ни на този свят!
Но само аз и ти...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: linapaint
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-04-26
прочитания: 184
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52653
   Съобщения: 243443
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396