Легенда

Щастието споделихме.
Греховете си простихме.
Между нас нищо скрито няма,
Макар , че всичко беше май измама.
Заедно в любов се клехме..
Чакайки чуждото сърце да се открехне.
Няма вече позната топлина.
Остана само болката една.
Тя за теб ме кара да си спомням
ту с добро, ту със лошо.
Но истината беше ясна ...
За нас съдбата беше несъгласна.
Нека пътя всеки си намери.
Нагоре във живота трябва да се изкатери.
Но спомените ще бушуват вечно,
Защото в щастието се видяхме грешно.
И когато някой ден ме видиш ти,
Не се усмихвай и ме подмини.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: solveig
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-26
прочитания: 208
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48839
   Съобщения: 213602
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73615
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946