Спри, не ме измъчвай!
Ще ти разкрия истината.
Когато изгубиш всичко и достигнеш до боклука
миризмата, студа и мизерията ти пречат да мислиш.
Ти отново опираш до тази мръсна гадна уличница - истината.
Прехвърляш тосе в друг квартал на своето съзнание, изминаваш множество улици и накрая стигаш до един полуразпаднал се мост обзет от тази сива и грозна проза наречена живот.
По него една клета, с продърпани дрехи приличащи на парцали бабичка прави ситни крачици.
Това пак е истината, но зи път придобила човешки облик.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------