Ти ме мамиш със своето откровение
и разстилаш пред мен синева.
В душата ми вливаш вълнение,
непознато от мен до сега.
Ти изпълваш сърцето ми до предела
и почти на границата на лудостта
тръгвам към теб,грешна и смела
да отпия до край любовта!
Ти си моят път към Голгота
и вместо трънен венец,
аз поемам с теб през живота
в косите с полски синчец.
Бяла рокля дори не обличам,
вместо рокля обличам цветя.
Вместо подпис с душа ти се вричам
да бъда твоя жена!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------