|
Магията на живота
Почти бях загубил надежда, че ще успея да се добера до кръчмата. Бях изпил солидно количество водка и вино и имах чувството, че не аз, а самата земя под мен се движи, пък на мен се пада непосилната задача да й помагам в околоосното въртене. Стараейки се да не се поддада именно на това въртене и да поддържам колкото се може по-права траектория аз трябваше да се довлача до тъмното и забутано място, където щеше да се проведе концерта на ПИФ.
По това време всички от компанията пиеха, пиех и аз. Един пиеше за забавление, друг пиеше, защото има проблеми със следването, трети от инат... аз пиех, защото месец преди това приятелката ме беше зарязала окончателно. Глупава причина, нали? Все пак трагедията ми се струваше толкова голяма, че не ме интересуваше какво ще се случи с мен и какви ще са последствията, важното беше да не мисля, да не чувствам, да не възприемам нищо. Почти всичките ми пари за деня отиваха за пиене, а не можех да спра – бях развил алкохолен глад.
Най-накрая пристигнах успешно и се строполих върху масата. Кога е започнал концерта на ПИФ така и не разбрах, но до три часа поизтрезнях малко и реших да се включа в общото забавление. Има ли смисъл, мислех си, като радостта ми ще е изкуствена, както са и изкуствени всичките тези хора и всичките тези мероприятия... Нали всички сме устремени към неизвестността. Живееш, живееш, мъчиш се, ако успееш да се уредиш със хубава работа, с добри приятели – добре, но накрая умираш и всичко, което си свършил в този живот се оказва безсмислено. За да не мислиш за това трябва да намериш начин да си отвличаш вниманието и да се забавляваш... и ето, втурваш се сред хората и се правиш на готин и че всичко ти е о`кей.
В един момент танцуването ми втръсна и се отдръпнах настрани. Кулминацията на партито пък тепърва започваше. Щеше да бъде изпълнена песента “Колело”. О-о-да, скука. Димо, вокалът на групата, започна да говори за някакъв човек, който бил пълен с чудеса, държал си ги в джоба, и си ги изважда, едно след друго. В един момент нещо друго привлече вниманието ми – едно момиче, което също като мен се дръпна в ъгъла и стана тъжно. Пушеше цигара след цигара и явно се опитваше да убие някакъв проблем, който я мъчи.
Песента продължаваше. Момичето стана и се приближи към сцената. В един момент се случи нещо неочаквано за концерт като този... Димо се приближи към нея и я прегърна. Той продължи да пее, но думите бяха отправени към момичето, а не към публиката... “Дали магия бе, дали магия бе”. Какво ставаше?
Приближих се малко по-близо до сцената и забелязах една картина, която винаги ще остане в съзнанието ми. Момичето почти нямаше коса, имаше само няколко кичура, с които закриваше недостатъка си. Вероятно косата й беше опадала поради някаква нелечима болест вследствие на лечението с тежки лекарства...
В този момент всички грижи и притеснения се изпариха от главата ми. Аз истински съпреживявах мъката й. Не знаех точно каква е причината, но в сърцето си усещах, че тя има нужда точно от човека с чудеса; човекът, който ще извърши чудо, за да оздравее; ще направи магия, за да й дари нещо толкова скъпо – още живот и крепко здраве.
Моята мъка беше несравнима с нейната – това осъзнавах, докато я гледах как плачеше до сцената. Аз имах всичко, което трябва на един човек – живот и здраве, а как само го пропилявах и го съсипвах, наливайки се с алкохол и всякакви отрови!
По-късно Бог ми откри, че животът е най-ценния дар, който притежавам. И днес, когато отново имам стабилен партньор в живота си и съм щастлив и благословен човек, продължавам да си задавам въпроса – къде е онова момиче и дали е получило своята магия на изцеление.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Zvezdichko
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-04-22
прочитания: 211
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46728
Съобщения: 197068
Лексикони: 2129
Коментари: 70325
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
