|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дърво вековно
Вървя по пътя на забравата
и стъпките от болката шумят
Ще стигна ли навреме до дъбравата,
тъга и мъка там да се стопят!
Вървя към старото дърво вековно,
посядам върху свежата трева,
а то говори ми гальовно,
че с болката си, аз не съм сама.
Погледнах тъжно клоните високо,
те нежно зашептяха ми с листа,
сякаш виждаха във мен дълбоко,
неизказани, подтиснати слова.
Ах, дърво, дърво вековно,
аз няма дълго да живея като теб!
Защо във мен е тъй злокобно,
защо сърце се пука като лед?
Защо годините така минават,
без смисъл да намеря в тях,
защо мечтите ми – мечти остават,
защо във огън от любов горя?
Събудих се – било е сън,
дървото се стопи в реалността,
животът продължаваше навън,
а слънцето ми махаше с ръка...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vaniavr46
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-23
прочитания: 260
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46731
Съобщения: 197182
Лексикони: 2130
Коментари: 70330
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
